|
|
| Нашата
препоръка |
 |
|
Смирна в пламъци. Гибелта на османската метрополия през 1922 г. и последствията за Европа
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Думи за езика
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Шекспир: мъжът, който плаща наема
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
| Андрей Врачански. Познатият и непознатият
|
 |
Автор: Илия Врачански
Раздел: Спомени и биографии - сценично изкуство, Музика
Издателство:
Музика
Народност: българска
ISBN: 9789544050962
първо издание, 2012 год.
меки корици,
120 стр.
Цена:
12,00 лв 
|
Двуезично издание на български и френски език.
Има вълнуващи страници, които се превръщат в културен феномен, чрез който можем да прочетем музикалната ни летопис, музикалнокултурните ни нагласи, народопсихологията ни. Такава е историята на известните северняшки хора за духов оркестър. Създадени през първата половина на XX в. в ( еверозападна България като индивидуално творчество, механизмите на тяхното разпространение предначертават пътя им на фолклоризиране. Причините за тази метаморфоза са в самата изпълнителска практика. Военните духови оркестри и селските музики са центърът на музикалния живот, особено в по-малките селища. Самите оркестри контактуват помежду си, обменят се ноти, организират се надсвирвания. Най-добрите маршове, хора, танцови пиеси, написани талантливо от техните създатели, народът приема като своя музика и обикновено не се интересува кой е техният автор - подобно на отношението към фолклорните образци или към градските шлагери от началото на миналия век, после към поп хитовете, към цялата индустрия в сферата на поп музиката. Най-хубавите хора за духов оркестър и днес, както някога, с еднакъв успех звучат и на селския мегдан, и на градския площад, и в концертната зала, и в ефир.
Сред създателите на шедьоври в музиката за духов оркестър с и Андрей Врачански (1915 1990). Възпитан в близост до фолклора, и той, както и други двама талантливи творци по-възрастният Дико Илиев и Йордан Змейски, е изцяло потопен в музикалната атмосфера па неговото време. |
|
|
