От средата на 30-те години на XX век България излиза от дългата международна изолация. В навечерието на новия световен конфликт тя се превръща от балкански „заден двор" в желан икономически и военен партньор. Не липсват и нови надежди за населението в оставените под чужда власт области, вкл. и в Македония, за справедливо разрешаване на българския национален въпрос. Те се засилват след поражнието на Югославия и Гърция в т.нар. Априлска война (1941) и особено след навлизането на българските войски в Западните покрайнини и Поморавието, във Вардарска Македония и Беломорието.
Публикуваните в настоящия сборник документални източници отразяват българското управление на Вардарския дял на Македония от април 1941 г. до септември 1944 г. По-голямата част оттях са с поверителен характер и са напълно непознати или поне не са известни в цялост за историческата наука. Те са само „брънка" от огромното архивно наследство по темата за второто българско управление във Вардарска Македония - време, през което София се опитва да преобрази цялостния й живот, приобщавайки я към държавния организъм на страната, както и да помогне за житейските нужди на местното население, мнозинството от което е с българското етническо самосъзнание.
Предполага се, че обнародваните документи, съхранявани в архивите на Р България и Р Македония, ще предизвикат значителен научен и обществен интерес на Балканите и по света, тъй като се отнасят за пълен с обрати исторически период, доскоро стоящ далеч от неподправеното изследователско полезрение.
