Обитаваме държавата, но не сме сигурни, че живеем в нея. Големите герои сядат в задния салон и договарят бъдещето си, а в замяна залагат нашето настояще.
После се водят дела срещу неизвестен извършител, който окрал и разпродал съдбата на нацията. А извършителят е известен. Дори за по-сигурно му врътват един телефон, за да обсъдят с него поредната машинация.
И понеже се знае, че безплатен обяд няма, сметките се трупат, държавата плаща. А държавата сме ние. Колко дълго ще трае това? И защо да плащаме безкрайно пирове, в които никога не сме участвали?
След време всичко ще си дойде на мястото... Бавно и мъчително ще възродим преобърнати наопаки съдби, мечти, биографии. Ще възстановим равновесието.
Само не зная какво ще обясним на децата си... Те заслужават свят по-добър от този, който им създадохме.
