Нещо се случи с културата: мястото на нормативността на красивото е заела заразителността на интересното. Естетическото се превръща в стока, която предлагаме на другите; не експертът-естет или политикът-идеолог, а потребителят има суверенното право да купи или да отмине. Старите йерархии са станали обратими: читателите са едновременно автори, аматьорите -професионалисти, сериозното незабавно се обръща в собствената си пародия, забавното се разраства до драматични размери. От друга страна - както става при преминаването на веществата в газообразно състояние - нито една конкретна констелация не е устойчива: крилата на дигитални пеперуди пораждат неочаквани урагани, които изчезват без следа, общностите се пренареждат, лоялностите се преосмислят и в следващия момент вече нищо и никой не е същият.
Ивайло Дичев
