"Авангард и соцреализъм (Проблемът за лириката в Русия през периода 1917-1934)" е дебютната й книга. Тя предлага систематичен анализ на процесите, довели до установяване на нормата на социалистическия реализъм в Съветска Русия през ХХ век. Подробно се проследява генеалогията на „метода” – от неговото зараждане до окончателното му нормиране по време на Първия конгрес на Съюза на съветските писатели през 1934 г. Чрез иновативен прочит на литературните концепции на авангардното обединение Леф (Ляв фронт на изкуството) се аргументира самостоятелното и специфично място на авангарда в литературните процеси непосредствено след 1917 г. Обосновава се тезата, че концепциите на РАПП (Руска асоциация на пролетарските писатели) са същинският източник на принципите, според които се моделира социалистическият реализъм през първите десетилетия на съветската епоха. Демонстрира се ключовата роля, която играят разбиранията за лириката в схващанията за литературата в периода 1917-1934 г. В текста се аргументира продуктивността на строгото диференциране между авангардистки и миметически проект, за да се реши „централният” (с оглед на литературата) въпрос на времето – за отношението между литература и революция. Предлага се нова интерпретация на процесите по канонизиране и деканонизиране на две от ключовите фигури от литературния живот през периода – Владимир Маяковски и Борис Пастернак. Авторката, Галина Георгиева, е доктор по руска литература. От 2010 г. работи в направлението по Теория на литературата в Института за литература при БАН. Участвала е в няколко изследователски проекта върху социализма. Изявява се и като културен журналист в различни български медии.
