Д-р Олга Тодорова е родена през 1957 г. и работи като старши научен сътрудник II степен в Института по история при БАН. Автор е на монографията "Православната църква и българите през XV-XVIII в." (1997), както и на редица студии и статии, посветени на историята на религията, нравите, жената, семейството и брака в българските земи преди Възраждането. Преподавала е в Центъра по източни езици и култури при СУ. Специализирала в Москва, Кеймбридж, Истанбул.
Изследването е първи по рода си опит за една по-цялостна историческа реконструкция на живота на жените от региона на Централните Балкани (т.е. — днешните български земи и най-близко прилежащите им по суша територии) през ранните столетия на османското владичество. Фокусирано в еднаква стенен върху представителките на двете основни конфосии в Османската империя — християнската и мюсюлманската, то търси типично женските измерения на големия религиозен конфликт - контакт, който определял лицето на епохата. Надскачайки проблематиката на семейството и брака, в които по традиция сме свикнали да затваряме женското битие от предмодериите времена, авторката внушава, че дори и в тези "най-мъжки" времена от балканската история жените имали свое запазено, макар и сравнително скромно място и в обществения живот, и в публичното пространство. Трудът се базира на разнообразни източници, сред които и множество османотурски архивни документи.
