Как е изглеждал Пловдив през XVII и XVIII век, научаваме от описанията на пътешественици. Веднага след дървения мост на Марица започвали сергиите на пазара. Там се намирал Шадравана -красива чешма с богата украса. От другата страна бил Панаир хан. Именно тук, при река Марица, бил центърът на града.
Откриването на железопътната линия от Белово до Цариград през 1873 г. поставило началото на промяната. Първи дали сигнал европейците, които започнали да строят между града и гарата. До сегашната Народна библиотека „Иван Вазов" била къщата на италианеца Денизо Такела. Наблизо построил дома си белгиецът Анри Батюс. Така започнала да се оформя днешната улица „Иван Вазов". Тук се намирали консулствата на Англия, Италия, Франция, Белгия, Испания, Холандия. Първото българско изложение от 1892 г. в градината „Цар Симеон" и изграждането на Военния клуб определят новата линия в развитието и изместването на градския център.
За този преломен момент в развитието на Пловдив се знае малко. Почти непознати са както създателите на постройките, така и хората, които са живели в тях. Всеки ден минаваме покрай тези сгради. Някога те са будели възхищение, а днес може и да не ги забележим. Тъжно е, но в хилядолетния Пловдив продължава да живее един забравен град. А може би е прекрасно. Казват, че къщите живеят със спомените. А хората? Текстът, който ви предлагаме, е само едно начало. Продължението оставяме на вас.
