Мирослав Христов (р. 1982, София) е завършил философия и магистратура по културология („Изкуство и съвременност”) в СУ „Св. Климент Охридски”. Има публикации в периодичния литературен печат. През 2010 г. излиза дебютната му стихосбирка „Череша с гравитация” (изд. “Арс”), която е отличена на два национални конкурса. Автор е на пиесата „Всичкоядеца”, чиято театрална премиера предстои в края на 2012 г. Вторият му драматургичен текст „Последната звезда” беше отличен на фестивала „Нова българска драма“ (Шумен, 2012 г.). Участва в поетично-музикалния пърформанс „4х4”.
настояще римувано с паве
и аз като някой с по-спокоен глас
може би трябва да натъпча думите в устата си
и да ги подпаля
за да запълня дупките в зъбите
със някой друг фалцет или остроумие
после да опиша дупките в асфалта
мълчанието на светофарите
безхаберието на птиците
да захапя клепачите и падащите листа
да есента винаги е била такава вятърничава знам
и на баба си хвърчилото
което обичаше да се вие като буреносен облак
над черницата
винаги пред затишие или буря
винаги отнесло със себе си белите ми дробове
някъде на юг
и аз може би трябва да опиша сълзливите капчици въздух
реещи се около мембраната на дните
и яйцеклетките на просторите
шумните вариететни постановки
с участието на просяците
и сперматозоидите
да ги докосна иронично с пръсти
после да назова този град
поименно
неговия саундтрак и скърцащите му легла
да го опитомя изплюя изнасиля
да дам пример или нищо да не давам
да се изложа публично падайки по стълбите
и да нарека нелепата случка вдъхновение
после да си свия цигара и да забръмча като муха
бззззз
която все губи главата си някъде в дима
и все не намира паяжина
но не
аз не искам
да пиша за глаголицата на глътките вино
да изпразвам съдържанието на белия лист
и да изримувам някой друг смисъл докато му се види
края
всъщност
предпочитам да римувам настоящето с паве
