Заглавието на настоящата антология "България е огромна област и многоброен народ - земя на блажени" е съставено от две определения: първото се съдържа в Баварския географ от ІХ в., а другото в писмо на високообразования византиец Григорий Антиохийски от 1175 г. Според съставителя съчетанието им синтезира средновековната представа за България. Подзаглавието й е "Средновековни географски съчинения за българските земи и българите (ІV–ХІV в.)". Включените произведения обаче в никакъв случай не могат да бъдат смятани за географски и пътеписни съчинения. Някои от тях са истории и хроники с географски екскурси, други са житиеписни и богословско-полемични трудове, трети са писма, четвърти – проекти за организиране на кръстоносни походи за освобождение на Светата земя, пети сметки или стихотворни творби и т.н. Разнообразието е твърде голямо.
В книгата са включени общо 111 частично или цялостно преведени средновековни текста от ІV до ХІV в., в които се срещат упоменавания за географията и историята на българските земи и техните обитатели. Първото от тях е „Пътеводителят от Бордо до Йерусалим” от 333 г. – най-ранният за Божигробско поклонническо пътуване, а последният – един късен венециански портулан от края на ХІV в.
