ЖЕСТ
Да не повярваш, че още съм на света!
Въжето на случая не обтегнах ли аз с тежестта си?
Не мен ли любовна експлозия грозно разкъса?
Не мойто ли бедно сърце като кос нажален отлетя?
Да не повярваш, че още съм на света...
Най-мръсната дума до дръжката в мен е забита.
Отровата бистра - почти доброволно изпита.
Само смърт е цената. И само смърт ще платя.
Да не повярваш, че още съм на света.
Животът едва ме търпи. А и колко живот остана!
Но вече сложих ръка на твоята рана, братко мой...
И не мога да тръгна, докато не спре кръвта.
