|
Нашата
препоръка |
|
Nexus. Кратка история на информационните мрежи от Каменната епоха до ерата на изкуствения интелект
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Хаджи Станьо хаджи Станчов (Врабевски). В лабиринтите на историческата памет
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Ататюрк. История на идеи
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Amor fati
|
|
Автор: Поли Муканова
Раздел: Българска съвременна проза Издателство:
Народно читалище „Зора–Кюстендил“
Народност: българска ISBN: 9789549971613
първо издание, 2012 год. меки корици,
52 стр.
Цена:
8,00 лв
Прикачен файл:
|
“Amor fati” e втората книга на Поли Муканова след дебютната й стихосбирка „Мигове в кибритена кутийка”, издадена през 2009 г. (издателство „Алтера”). Книгата е ориентирана към жанра на фрагмента и е обособена в няколко тематични цикъла. В рамките на флуидната, но едновременно с това монолитна форма на фрагмента проехтяват въпроси и заглъхват отговори за основанията на битието, за абсурдността, отчуждението и т.н. Един от циклите в книгата, озаглавен “Сизиф дали е бил щастлив?”, като че ли описва най-добре самата фигура на фрагмента – търкалянето на камъка нагоре, който винаги се връща при себе си: „... как мога на толкова страни да се разположа, и никой ъгъл да не е мой, и никога да не повтарям...”. (Ваня Петкова, Институт за изследване на изкуствата)
Из „Amor fati”:
* * *
Няма нищо ново под слънцето.
Само сянката е различна.
* * *
Диоптърът на вглеждането.
Миражът на хоризонта.
Астигматизмът на съществуването ни –
не оптическа,
а житейска измама.
* * *
Скитам в пространството, всеобхватна съм в разпиляването. Как мога на толкова страни да се разположа, и никой ъгъл да не е мой, и никога да не повтарям...
* * *
Абсурдът е естетическото прикритие на лудостта.
* * *
Патерицата на съдбата – вървим с всеки неин ход, следваме я сляпо, куцаме в надпреварата, където няма победители, а само устремени.
Сизиф дали е бил щастлив?
* * *
Адът – това са другите. Адът е тълпа от доброжелатели.
* * *
Фикцията е сондаж на въображението.
Фикцията е поглед през въобразеното.
Фикцията е свидетелството, че цялото изкуство е „по действителен случай”.
* * *
Държавата на Платон е затвор. Може би затова поетите са вън на свобода.
* * *
И отново въпросът: какво е литературата?
Животът да не се оставя сам.
* * *
„Критика на сладкия разум” – шегуваме се, докато избираме торти от витрината.
Одисей
обиколил
света
в едно
стихотворение
|
|
|