Балканът всъщност и не присъства в „Старопланински легенди“, дадено е „слизането“ от Балкана. Само на едно място в последния разказ „На Агликина поляна“, героят, стар войвода, се изкачва на планината, но умира не от юнашка смърт, а издъхва от старост, носталгично припомнил си хайдушката младост. А в първия разказ юнакът Шибил почти демонстративно слиза от Балкана и хвърля оръжието, за да се предаде в името на една любов, заради която намира смъртта си. У Йовков (и особено в тази книга) има доста смърт, но смърт в името на любовта, а не за народната свобода, както беше у Ботев. От „Шибил“ започва слизането на Йовков от Балкана, за да намери истинското пространство на своята проза – равнината, като поприще на човешкия труд, на духовната широта, на любовта, красотата и доброто – основни ценности в художествената философия на Йордан Йовков.
В тази равнина Йовков ситуира двата си основни образа символи – Хана и Чифлика. И двата – като места на човешката задружност. Ханът – като символ на човешкото общение в минутите на отдих, Чифликът – като символ на човешката задружност в труда и живота. Ханът не е само място на действие (макар че у Йовков доминира повече състоянието – и като израз на контемплативната нагласа на писателя, и защото Ханът е място за отмора и покой, на дружеска беседа или забрава във виното, а не толкова място на действие, макар че и то не липсва; „дрямката на Калмука“ като че е най-показателна за статичния характер на „действието“ във „Вечерите“), Ханът е средище, към което водят всички пътища и дискретно присъстващата – като околно пространство, като безкрайна граница – равнина...
***
Интересно е да се отбележи още нещо. Тези образи символи, даващи често и заглавията на Йовковите книги, са в духа на една модерна поетика на заглавията. Ако в класическата епоха романите бяха изградени върху един персонален принцип, при което често и заглавията бяха свързани с името на героя („Дон Кихот“, „Гаргантюа и Пантагрюел“, „Робинзон Крузо“, „Тристрам Шенди“, „Том Джоунс“, „Дейвид Копърфийлд“, „Мадам Бовари“, „Ана Каренина“, „Братя Карамазови“, „Буденброкови“, „Иван Кондарев“), модерният роман, не без връзка с едно трагично модерно съзнание за дехуманизация и деперсонализация, създаде и заглавия, съсредоточени около други, неперсонални, най-често предметни символи („Процесът“, „Замъкът“, „Чумата“, „Вълшебната планина“, „Тютюн“ и пр.).
В модерния балкански реализъм на ХХ в. също доминират подобни символи, станали заглавия – Мостът, Пътят, Реката, Планината, Хълмът, Прокълнатият двор... Сред тях Йовковите Балкан, Хан и Чифлик заемат важно място и като нови художествени открития, и като внушения на нова художествена философия.
|
