По пътища, от вятъра поведени, поех от Индия;
на смърт орисан и на бедност,
съдбата си проклинах;
от кучета подгонен и от клетви —
като че ходиш по жарава! —
за собствен дом копнежът
единствен ме окуражаваше.
Копнеж за дом в родения бездомен,
не си ли само сън напразен
щом те презират даже с поглед
незнайно за какво наказан.
От този свят навикван, пъден,
юмрука стискаш,
до счупване чак скърцаш зъби —
ти, силен от безсилие!
Като бичувания, с вековечна мъка
пътеката си сам утъпках.
