ИМРЕ КЕРТЕС е роден на 9 ноември 1929 г. в Будапеща. Евреин по произход, депортиран през 1944 г. в концлагера Освиенцим, а след това - в Бухенвалд, откъдето е освободен година по-късно. От 1948 г. Кертес работи като журналист, но през 1951 г. е уволнен и до 1989 г. се издържа от преводаческия си и писателски труд. Превеждал е Витгенщайн, Фройд и Ницше. Автор е на десетки Заглавия художествена и документална проза. Дебютира с романа "Безсьдбовност" (1975), за който му бе присъдена и Нобеловата награда за литература през 2002 г. - първия от трилогията романи за Холокоста. През 1988 г. излиза "Фиаско", а "Кадиш за нероденото дете" през 1990 г. "Творчеството на Кертес отстоява крехкия жизнен опит на отделния човек във варварския произвол на историята. За него Освиенцим не е някакво изключително събитие. Това е последната истина за човешката деградация в съвременността", мотивира избора си журито на Академията. Носител е на множество национални и международни литературни награди между които "Йожеф Атила" (1989), "Сорос" за цялостно творчество (1992), "Шандор Мараи" (1996), "Хердер" (2000), а през 2003 Имре Кертес получава и "Големият кръст на Република Унгария".
