|
Нашата
препоръка |
 |
Да ти бъда тяло
|
|
|
|
|
 |
|
|
|
Атентатът в църквата "Св. Неделя" - 100 години. Юбилейно издание (албум със 140 фотографии)
|
|
|
|
|
 |
|
|
|
Богомилски легенди. Страници от историята на света
|
|
|
|
|
 |
|
|
|
|
Щастлива книга
|
 |
Автор: Балаж Дьоре
Раздел: Унгарска литература, НАМАЛЕНИ КНИГИ Издателство:
Ерго
Народност: унгарска Преводач: Светла Кьосева ISBN: 9789548689328
първо издание, 2012 год. меки корици,
104 стр.
Цена:
5,00 лв
Прикачен файл:
|
Какво представлява романът „Щастлива книга” от Балаж Дьоре и защо трябва да бъде написан? Отговор, разбира се, няма, но пътят към него е изследван чрез личния опит и с примери от литературата. Спорейки с Толстой, Дьоре твърди: „Видовете нещастие общо взето са винаги от един и същ порядък. Щастието е онова, което създава многообразие, неназовимо е, недостъпно. Нещастието лесно се прихваща, описва, разбира, от него повече се интересуват, тъй като посланието му е всеобщо. Щастието, чийто пулсиращи подводни течения, чието уравновесено и глухо сърцебиене, непредвидими изригвания или утаено горчиво спокойствие човек неведнъж открива в необичайни ситуации, щастието е все още почти непознато, материя, чакаща своето изследване...”
Дьоре използва словото като заклинание. Сякаш не разказва истории, а прави вълшебства. С тях иска да омагьоса съдбата и да я обърне в добрата посока. Желанията са простички, но въпреки или именно заради това трудно постижими.
Балаж Дьоре (1951, Будапеща): член-учредител на неконвеционалните писателски обединения „Дихание”, „Йорлеи”, Сдружение на белетристите и др., през 1985 г. става секретар на Кръга на младите писатели „Атила Йожеф”, редактор на годишниците „Уйхолд” и на списание „Изход 84”. Автор на стихосбирките „Ръкописът на набожния игумен Пафнутий” (1982) и „Прекъснах един роман” (2004), както и на множество белетристични творби, между които „Всеки да потърси своята смърт” (1993), „Илюзията на назоваването” (1996), „Книга на блажените” (2001), „Баща на мъртвите” (2003), „Приятелят на баща ми” (2006). Носител на литературните отличия „Милан Фющ” (1997), „Про Литература” (2004), „Атила Йожеф” (2005) и др.
|
|
|