|
Нашата
препоръка |
 |
Бързо насън (събрани стихотворения)
|
|
|
|
|
 |
|
|
|
История на българите вкратце
|
|
|
|
|
 |
|
|
|
Траките. Какво трябва да знаете
|
|
|
|
|
 |
|
|
|
|
Етически съчинения
|
 |
Автор: Иван Георгов
Раздел: Философия - български автори, Етика и философия на правото Издателство:
Св. Иван Рилски
Народност: българска ISBN: 9789543531929
първо издание, 2012 год. меки корици,
356 стр.
Цена:
10,00 лв
Прикачен файл:
|
В изданието Етически съчинения са включени два етически лекционни курса на проф. д-р Иван Андреев Георгов (1862-1936): „История на етиката" и „Етика (Принципи на морала), както и три изследователски разработки върху проблеми на моралната философия -„Егоизмът и безкористието като принципи на нравствения живот", „Проблемата за свободата на волята" и „Що е съвест?". Те са били публикувани през първата третина на XX век, като понастоящем са практически неизвестни както на специалистите, така и на широката публика. Обнародването днес на тези текстове дава възможност да се осмисли още по-задълбочено делото на „бащата" на професионалното университетско обучение по философия в България. Освен собствено историческа тези текстове имат и актуална стойност, доколкото съдържащите се в тях наблюдения и оценки не са загубили значимост. Текстовете биха представлявали интерес за всеки, който се интересува от основните проблеми на етическата теория и историята на етическите учения, както и от дейността на първия български изследовател на моралната философия от епохата след Освобождението.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА АВТОРА
Иван Георгов е роден в 1862 година в будния български град Велес, днес в границите на Република Македония. Син е на видния велешки общественик Андрей Георгов и брат на Илия Георгов и Георги Георгов. В 1878 година завършва Гражданското училище, а в 1881 година Учителската семинария във Виена. Установява се в Свободна България и от 1882 година е подначалник на учебния съвет към просветното министерство. Участва като доброволец в Сръбско-българската война. Учи философия в Йенския университет, Германия и Женева, Швейцария. В 1889 година защитава докторат по философия и педагогика в Лайпциг. След завръщането си в България преподава философия, етика и логика във Висшия педагогически курс, днешния Софийски университет. От 1888 до 1934 година е неизменен шеф на катедрата по история на философията, на два пъти е декан на историко-филологическия факултет (1900-1901 и 1908-1909) и четири пъти (1898-1899, 1905-1906, 1916-1917, 1918-1919) ректор на университета. От 1902 година е действителен член, а от 1928 до 1936 председателства историко-филологическия клон на БАН. От 1910 година е действителен член на института „Жан Жорес“ в Женева.
В 1898 година е делегат от софийското македонско дружество на Петия македонски конгрес на Македонската организация.
Георгов развива активна дейност и в полза на каузата на останалите под чужда власт македонски българи. По време на Илинденско-Преображенското въстание Георгов заедно с Любомир Милетич предприема обиколка из европейските столици в опит да се осведоми европейската общественост за положението на българското население в Македония и Одринско. В 1904 година участва в конференция на Балканския комитет в Лондон, посветена на положението на българите в Османската империя след въстанието. В 1905 година той става пръв председател на Благодетелния съюз. Георгов сътрудничи на идейния орган на ВМОРО „Македонски преглед“ и на вестник „Вардар“. Критикува асимилаторската политика на младотурския режим. По време на Балканската война се установява в Солун и редактира вестниците „Беломорец“ и „Българин“. Заедно с Любомир Милетич, Александър Балабанов, Димитър Точков и Петър Кушев през 1915 година обикалят европейските столици, където сондират мненията по въпроса за разрешаването на Македонския въпрос. До края на Първата световна война остават ангажирани с пропагандиране на българската гледна точка.
След края на Първата световна война участва активно в протеството движение срещу Ньойския договор. Автор е на много студии и статии по македонския въпрос, в които доказва връзката на областта с българщината. В 1923 Георгов е съосновател и пръв председател до смъртта си на Македонския научен институт в София и активен сътрудник на списанието му "Македонски преглед".
|
|
|