|
|
| Нашата
препоръка |
 |
|
Принос към историята на Трявна и Тревненския край
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
История на Венеция
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Животното, което следователно съм
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
| Велики Преслав-градът на цар Симеон
|
 |
Автор: Димитър Овчаров/Dimiter Ovcharov
Раздел: География, пътеводители, Българско Средновековие
Издателство:
Славена
Народност: българска
ISBN: 9545793945
първо издание, 2004 год.
меки корици,
47 стр.
Цена:
5,00 лв (2.56 €) 
|
Най-ранното име, което е носела Втората средновековна столица, е Преслав, и то без съмнение се е появило, преди тя да бъде обявена за държавен център в края на IX век. Приема се, че то е производно от славянското Преславен (град) и е свидетелство, че в околностите му били заселени значителни групи от славянско население. Така откриваме това име в апокрифното историописание "Видение на пророк Исая" (XI в.). След като се описва заемането на престола от Симеон, се разказва за делата му и в частност за изграждането на новата престолнина: "И създаде градове велики по морето, и великия град Преслав той създаде, и там в него прие царството... И Преслав град гради и създаде в двадесет и осем години..."
вижда се, прочее, че в новата си роля градът почти веднага е обявен за "велик град". Това название се възприема от византийските писатели и хронисти (Лъв Дякон, Скилица-Кедрин и др.), като заедно със съкратеното Перслав или Бересклава се използва най-често дословно преведеното Мегали Перисклава (Ана Комнина). По същия начин, но в изменена форма, арабите го произнасят Мигали Барасклафа (Абу Мохамед Идриси). Дълго време след като Велики Преслав не е вече столица на държавата, неговата представи¬телност се запазва, както се вижда от един ктиторски надпис от XIII в. в църква до с. Троица, Шуменско, където се споменава "Сава - митрополит на Богоспасния и Прототронен (т. е. първопрестолен) град Преслав".
И ето днес, хиляда години по-късно, стоим пред развалините на този град - съперник на блестящата Византийска столица.
|
|
|
