...Но ватман няма. А трамваят се движи напред. Ами ако катастрофира?! Викам на всички, че нямаме ватман. Бабата се кръсти, майката и дъщерята се прилепват, работниците влизат в кабината и започват да дърпат ръчките. Ами ако железният път, построен твърде отдавна, свърши? Музикантът изважда цигулката и започва да свири. Но не свири тъжно... Тогава се появиха в кабината влюбените... И трамваят излетя от релсите. Пое в събуденото ново, светло, синьо небе. И му поникнаха крила като на бял стършел. И всички ахнахме, защото бе красиво и свободно. И никой не го бе страх. Летяхме волни над живота...
Май само сутрин, в първия трамвай, когато те возят и водят влюбени, си щастлив. Опитайте. Аз бях там.
