In Memoriam - Сборник в памет на прот. Георги Флоровски (1893-1979), Съставител: Павел Павлов, храм "Света София", 2012

In Memoriam - Сборник в памет на прот. Георги Флоровски (1893-1979)

Автор: Съставител: Павел Павлов
Раздел: Православна литература
Издателство: храм "Света София"
Народност: българска
ISBN: 9789549401677
първо издание, 2012 год.
меки корици, 250 стр.
Цена: 15,00 лв

Настоящият сборник, посветен на 30 годишнината от кончината на протойерей Георги Флоровски е израз на нашата почит и памет за големия православен богослов на XX век. Досега са издадени на български език значителна част от неговите съчинения, но този сборник е пръв по рода си - изграден от изследвания върху различни въпроси от живота и творчеството на отеца. Професор протойерей Георги Флоровски става символ на богословско изгнаничество и академична
аскеза - непрекъснато преминава от място на място, никога няма дом, няма деца, трудно връзва двата края, но никога не изоставя Този, Когото беше обикнал още от майчина утроба. Син на свещеник, внук на свещеник, роден и израсъл на Изток, по Божи промисъл трябваше да преброди целия свят, за да отиде накрай Запада и непрекъснато да свидетелства за Пътя, Истината и Живота. И свидетелството му да бъде достоверно.
„Отец Георги служеше често в кампуса за студентите в малка, приспособена за това стая... Особено благословение и благодат се съдържаше в поканата за гостуване в дома на о. Георги, където матушка Ксения Ивановна винаги обилно претрупваше масата. Техният начин на живот беше наистина християнски — любвеобилен и прост. Квартирка на втория етаж, малка гостна,... в ъгъла — кандилце от червено стъкло с вечно поддържано пламъче. Те живееха в пълно съответствие с християнската любов и морал, съумявайки да избягват свадите и разправиите, които са в изобилие в живота на руската емиграция. Малка спалня — две тесни легла, кандилце горящо в ъгъла, а наоколо подаръчета, иконки, картинки — всичко това те не можеха да изхвърлят, защото някой някога им го бе подарил. На тях и на ум не им идваше да мислят за „хубави" мебели или за това, как ще са облечени. Да дружат с всички беше къде къде по-важно за тях". Това пише за техния живот в Принстън Светлана Алилуева в Далёкая музыка (Ню Йорк, 1988).