Немски философ, основател на екзистенциалната херменевтична феноменология. Един от най-самобитните и влиятелни философи на XX век. Роден на 26 септември 1889 г. в Мескирх, Баден. Завършва Университета във Фрайбург, където по-късно е асистент на Едмунд Хусерл, От 1923 до 1927г. — професура в Марбург; 1933—1934г. — ректор на Фрайбургския университет. През 1946 г. научното му звание е отнето от Фрайбургския университет, а през 1949 г. то отново е възстановено. Автор е на над 80 философски произведения, между които: „Кант и проблемът за метафизиката", „Писмо за хуманизма", „Приноси към философията", „ Основни проблеми на феноменологията", „ Основни понятия на метафизиката ", „Парменид", „Хераклит ", „Пътят към езика", „За същността на истината", „Принципът на разума" и др.
