През септември в бр. 27 на „Литературен вестник" бяха публикувани две стихотворения от Йордан Ефтимов, въведени с бележка, която съобщава, че „на 21 август недалеч от местността Еленова глава в Северен парк в София завърши жизнения си път поетът Йордан Ефтимов". По-нататък бележката демонстрира очевидна ирония и скрити препратки към автори и медийни практики. На всичко отгоре от последната страница на седмичника се разбира, че водещ редактор на същия брой е не друг, а Йордан Ефтимов, т.е. внимателните читатели лесно могат да се усетят, че става въпрос за мистификационен похват. Това, че Йордан Ефтимов е (слава Богу!) жив и здрав, се разбира дори и от това, че в другия случаи „Литературен вестник" щеше да публикува много повече от две негови стихотворения.
Тази публикация предизвика няколко усмивки, недоумения и краткотраен потрес сред отделни хора, неразбрали мистификационния номер. (И на мен ми се обадиха няколко разтревожено-любопитни близки и далечни познати на Ефтимов!) Най-острата реакция обаче се появи в бр. 39 на „Стършел", където Силвия Чолева определи публикацията на Й. Ефтимов като „поетично самозадоволяване" и „повод за публикуването без свян на поетическите му съчинения под прикритието на собствената му смърт".
