Актуалността на разглежданата научна проблематика се обуславя от повишения интерес в национален, регионален и общоевропейски контекст към културата и културното наследство. Обект на монографията е културното наследство, което в съвременната концепция за устойчиво развитие се възприема като ценност и духовен ресурс, който има нарастващо икономическо и социално значение, а също и важни функции за балансиране на взаимодействията между природната и обществената среда. Изясняването на този въпрос е от съществено значение за проследяване на тенденциите и посоките на промените в концепцията за културното наследство, по отношение на обхват, основни видове наследство, взаимодействия с прилежащата околна и информационна среда, развитие на стратегическата и нормативната рамка, добри практики на приложение. Предмет на изследването са политиките на ЮНЕСКО и Съвета на Европа в областта на културното наследство, като част от концепцията за устойчиво развитие, със специален акцент на тяхното влияние и роля върху процесите на интеграция на Балканския регион в общото европейско пространство.
Изследователската теза е, че нарастващата роля и значимост на културното наследство в политиките за устойчиво развитие, предполага то да бъде разглеждано, анализирано и представяно не като отделна и самостоятелна категория, а като част от взаимодействията между култура - политики на развитие - общество.
