Пролет е, а аз съм сляп.
Ти, който си измислил пролетта,
върни ми цветовете й ронливи;
контурите априлски на света
и блясъка в очите на авлигите;
гнездата със бои на млада пръст
и сламките - блестящи златни нишки!
Върни, преди поредното възкръсване,
очите ми, за да се радвам с всичко,
със всяко свое остро сетиво
на яркия сезон, със злак окичен!
И пак си ги вземи! Ала едно
сърце ми остави, за да обичам
треперещия спомен за април
и цветовете му невероятни!
Сега е пролет. Който и да си -
върни ги! И ме прибери обратно!
