|
Нашата
препоръка |
|
За свободата
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Свидетелства за прехода 2000 - 2009
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Нека спи под камък. Размисли за литературата и обществото. Есета
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Комитаджии или тероризмът на Балканите
|
|
Автор: Албер Лондр
Раздел: Френска литература, Македония. Македонско движение Издателство:
Факел експрес
Народност: френска Преводач: Нина Венова ISBN: 9789549772821
първо издание, 2013 год. меки корици,
200 стр.
Цена:
13,00 лв
Прикачен файл:
|
Тръгнал за Лион, после за Париж с намерението да става поет Албер Лондр (1884–1932) се впуска в журналистиката, за да следи отблизо избухналата през 1914 година Първа световна война, която предопределя пътя му на журналист. Непоправим пътешественик той неуморно кръстосва планетата от Дарданелите до Русия, от Япония до Индия и Близкия изток и буквално извършва революция в жанра. Трудно могат да се открият други писани по горещите следи на събитията репортажи, които с такава лекота да надживяват изтичащото време.
С репортажите си Лондр допринася за премахването на гражданските и военните каторги („В каторгата“ и „Данте нищо не е видял“), бори се за хуманизиране на психиатричните приюти („При лудите“), разобличава грешките на колониалната политика в Сирия, възмущава се от търговията с роби и от жестокото отношение към черната работна ръка („Абаносова земя“), защитава еврейските общности в Централна Европа („Скитникът евреин пристигна“).
Лондр нерядко се разграничава от официалната политика на Париж и става пример за свободен и независим журналист, който няма намерения да отстъпва от принципите си. Веднъж поредният главен редактор го извиква, за да му каже, че един от репортажите му за Рур не се съобразява с „линията на вестника“. В присъщия му стил Лондр отвръща: „Репортерът, господине, познава само една линия – железопътната“.
Точно този журналист решава да посети през 1931 година България. „Македонските убийства“ правят силно впечатление в Европа, както и очевидната невъзможност на българските власти да ги прекратят. Правителството не може, или по-точно не иска да промени и фактическата загуба на държавния суверенитет в Пиринския край, в който ВМРО изцяло контролира живота на населението. Това са причините, които тласкат Лондр да проучи случая на място. В желанието си да напише обширен репортаж по въпроса той пристига в София с намерението да „освети“ нелегалната ВМРО и водача й Иван Михайлов. Странстванията на Лондр из страната в търсене на неуловимите комитаджии са в основата на двайсет и четирите епизода на репортажа, събрани от него в отделна книга.
Никой не подозира, че това ще бъде последната книга на Албер Лондр. На 16 май 1932 година той загадъчно загива в пожар на кораба, с който се връща от Китай, след като разследва намесата на съветските болшевики в китайско-японските отношения.
Книгите на А. Лондр продължават да излизат до ден-днешен и да се четат на един дъх. Непосредствено след гибелта му дъщеря му учредява най-авторитетната днес награда за журналистика – „Албер Лондр“, чиито носители са сред най-големите имена на Франция в жанра.
|
|
|