Стремежът да се подведе целият наличен опит под знака на опозицията мъжко-женско е и първото желание за логическо систематизиране на познанието. Наред с това мъжкото съ-принадлежи на женското по същия начин, по който женското съ-принадлежи на мъжкото. Те не могат да се мислят едно без друго. Тази диалектика във взаимоотношенията постулира не само логическите принципи на тъждество и различие (на родовото и видовото деление) при описване на познанието, но въвежда и нравствени ориентири.
Началото на диалога между половете се крие далеч в дебрите на човешката история. За митологичния човек първото достъпно за сетивата родово различие е половото.
Обществото регулира отношенията между мъжете и жените чрез бариери от различен характер: морални, религиозни или просто социални. Такива се елементарните правила, усвоявани от детството, предназначени да овладяват взаимното привличане между половете. Същевременно то е усвоило функциите да се сближават личности, които имат нещо общо помежду си. Създавани са най-различни ритуали, чрез които мъжете да изразят своето господство над жените.
Редица учени, и най-вече онези, които поставят акцента върху биологичния аспект на човека, приемат, че мотивациите като цяло са физически обусловени и че в тяхната основа стои гладът, жаждата, половият инстинкт, нуждата от почивка или от активност, отделителните функции и т. н. Мотивациите, които не произтичат пряко от тези основни биологични потребности на човека, се разглеждат само като производни пулсации от тези фундаментални импулси....
