Преди се надсмивах над светските управници, че раздават почести не като обръщат внимание на душевната добродетел, а на богатството, на преклонната възраст и влиятелност. Когато обаче разбрах, че същата нелепост е проникнала и в нашата Църква, това вече не ми се струваше толкова лошо. Чудно ли е тази грешка да допускат светските люде, които търсят прослава от народа и правят всичко за пари, щом и тези, които се преструват, че са се освободили от подобни недостатъци, не постъпват по-добре от тях - макар и да се стремят към небесното, те се държат сякаш им предстои да вземат решение за декари ниви или нещо подобно и нелепо поставят случайни хора да се грижат за онова, за което единородният Син Божи прие да унижи славата Си, да стане човек, да вземе образ на раб, да претърпи оплюване и плесници и чрез плътта да умре от позорна смърт? И при това те не спират дотук, а прибавят още по-голяма нелепост; не само избират недостойните, но и отхвърлят подходящите. Като че ли трябва устойчивостта на Църквата да се увреди от две страни или като че не стига едната причина, за да разпали Божия гняв, те добавят друга, не по-малко сериозна.
