В книгата са изнесени основните характеристики на културните процеси на Балканите. Те са разгледани в съпоставка с възприетото, отреченото или различното, което е било създадено в българската писмена култура от онази епоха - единствена продължителка на Кирило-Методиевото дело, като култура на независима държава, култура приобщена към християнската средиземноморска традиция, но и подчинена на собственото си славянско палеобалканско наследство.
"Така че, предупреждаваме читателите си - желаем, но не можем да сме скромни и хрисими. Тази книга е дискусионна.
С какво и за какво?
Преди всичко с европейската културология и на Изток, и на Запад: в нейните публикации за средновековната култура на Балканите се мисли и се пиша само като за византийска...
В предлаганата книга ще се постараем да обосновем извод, че от VII в. нататък (т.е. от настаняването на славяните и прабългарите на Полуострова) балканската култура никога повече не е само византийска и византийската култура никога не е единствената форма на цивилизация тук".
