Най ранно отглеждане на овце в Европа е засвидетелствано в Добруджа - преди около 8000 години. От това време овцевъдството е важна част от историята на добруджанското население.
В книгата е направено цялостно изследване за развитието на овцевъдството в Добруджа от втората половина на XVIII в. до началото на XX в. През този 150-годишен период Добруджа е опустошавана шест пъти. Констатира се, че до средата на XIX в. овцевъдството има най-голямо значение за възстановяване от стопанската разруха и презаселване на областта. Постепенно орното земеделие увеличава размера и значението си, като - след приключването на първата световна аграрна криза -през първото десетилетие на XX в. по доходност се изравнява с доходността от животновъдството. Доосвобожденска Добруджа - земя на стотици хиляди овце и хергелета коне - се променя: Южна Добруджа става „житницата" на България, а в Северна Добруджа, дадена на Румъния през 1878 г., протичат процеси от по-друг характер.
