|
Нашата
препоръка |
|
Обратно към Прекрасния нов свят
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Свидетелства за прехода 2000 - 2009
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Нека спи под камък. Размисли за литературата и обществото. Есета
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Корените на българския произход
|
|
Автор: Пламен Вълов
Раздел: Българите в древността /прабългари/ Издателство:
Артипо
Народност: българска ISBN: 9786197096019
първо издание, 2013 год. меки корици,
300 стр.
Цена:
10,00 лв
Прикачен файл:
|
ългарският произход и до днес не е изяснен, въпреки столетните спорове и множество теории. В тези теории, по принцип се изхожда от неоснованото на сериозни аргументи предположение, че българите създали държавата ни, са били нещо различно от нас, днешните българи. Поради това, за тях е измислено названието (пра)българи, а етнонимът „българи", е „тълкуван" чрез всякакви езици, само не и чрез български.
Ако се подходи обаче без предубеждение към историческите свидетелства и факти, се оказва, че българският произход и етноним, се обясняват напълно чрез съвременните български език, народни обичаи, социално устройство и стопански живот. Нещо повече - и другите етноними с които са наричани българите, имат същите първични и производни значения, като и те намират опора в езика ни. Такива, като хуни (хони), готи, саклаби и т.н. От всичко това следва, че днешните българи, са преки потомци на старите. При това, българските език и характерни особености, намират паралели при древни цивилизации и народи, което потвърждава подобни сведения, давани за тях в някои от историческите хроники.
Първата глава на книгата е посветена на някои примери за приемствеността на старите български език и митологични представи с днешните, както и на илюстриране на древните особености в езика ни, присъстващи при старите цивилизации. Тези черти дават начална представа за старостта и същността на българските език и народ. Във втората глава се разглежда конкретно смисълът на основния и паралелните български етноними, даващи представа и за българския произход. Разгледани са техните първични и социални значения, въплътени алегорично в материални, знакови и словесни символи, които изрично са отбелязани в хрониките, като български особености и характерни черти. Всички те напълно съвпадат с днешните ни народни традиции. Заключенията всеки може да си направи сам.
|
|
|