Житейският и творческият път на Рабиндранат Тагор са тясно свързани с индийската култура. Нейните традиции се коренят в смътното, далечно минало, промените в тях са неусетни, а краят им не се вижда. Неговите разкази се изливат с небивала естественост, подобно на спокойна, пълноводна река. Без много бързеи, те следват своя път и ни водят през легенди и предания към самите нас. Тагор разказва за любовта, самотата, смъртта, вярата, прошката, предопределеността, илюзията, предразсъдъците и други общочовешки въпроси, които звучат актуално и днес.
Повелителят на Слънцето – Рабиндранат Тагор, е роден през 1861 г. в Калкута. Първите си стихове пише едва осемгодишен, а на осемнайсет публикува първите си творби. Автор е на статии, пътеписи, писма, песни, обединени под общото название рабиндрасанджит. Необятно му творчество включва още разкази, пиеси и романи. През 1913 г. получава Нобелова награда за литература. Безспорна е връзката на много от творбите на Тагор с европейския модернизъм от края на ХІХ в. и началото на ХХ в., като някои от разказите са близки по смисъл и изразност на изящните и трагични притчи и поеми в проза от това време.
Във „Върховната нощ” са подбрани най-хубавите разкази на прочутия индийски писател и философ Рабиндранат Тагор.
Книгата се издава по случай 150 години от рождението му и 70 години от неговата смърт.
