Зазоряване е четвъртата книга на Фридрих Ницше - след Раждането на трагедията, Несвоевременни размишления и Човешко, твърде човешко. След като в Човешко, твърде човешко Ницше окончателно се убеждава в предимствата на фрагментарното писане и мислене (най-подходящи и за неговия личен статус), в Зазоряване той отново отстоява moвa cвoe убеждение - книгата е съставена от 575 фрагмента, групирани в пет „книги", и не само е лишена от всяка академическа помпозност, но подобно на останалите му книги е милостиво (спрямо читателите) кратка.