При изследванията си в софийската църква «Св. София» през 1911-12 г археологът Богдан Филов, тогава 28-годишен, открива следи от две постройки на същото място, последната от които е заемала пространството на сегашната църква, а нейният под е покривала мозайка с размери 144 кв. метра. За проучванията той разрушава мозайката, а под земления насип, отделящ църквата от терена, открива още една подова мозайка от друга разрушена сграда, която той смята за най-старата църковна постройка по нашите земи. Мнението му се подкрепя от намерените 21 монети, сечени в периода между 308 и 408 г.
Докато изследванията на мозайките показват, че са изпълнени през VI век, от изследванията на църквата се установява, че е построена в последните десетилетия на IX век и може да се свърже със строителната дейност на княз Борис I, като един от «седемте съборни храма, с които българският владетел като седмолъчен светилник опасал цялата своя страна». (Димитър Хоматиан. XIII в.)
