Феликс Каниц (1829-1904) е австро-унгарски изследовател, етнограф, археолог, художник и автор на пътеписи за Югоизточна Европа. Той е личност с осезателно присъствие в историята на България и Балканите от втората половина на ХІХ век. От 1858 г. започва изследователски пътувания в югоизточна Европа – обхожда Босна, Херцеговина, Далмация, Сърбия и България като художествен редактор и специален кореспондент на сп. “Илюстрирте Цайтунг”. Оставя многобройни скици и рисунки за живота и бита на тези народи. Научните си съобщения изпраща в Императорската Кралска академия във Виена. Член-кореспондент е на географските дружества в Дрезден, Санкт Петербург, Берлин и Виена.Първият му контакт с България се осъществява през 1860 г. и в продължение на близо 16 години обхожда и запознава Европа с тази непозната земя, за която се носят легенди. През 1868 г. той получава субсидия от Виенската академия, за да продължи своите проучвания по българските земи. Съставя и чертае карти на местности, селища, изучава етнографията, топонимията и старините в различни кътчета на нашата страна. Резултат от тези пътешествия са уникални трудове с исторически, етнографски и географски характер. Каниц е първият изследовател, който определя самостойното място на българската култура. Точността, с която прави графични изображения на археологически паметници, сцени от бита, архитектурни композиции и отделни фрагменти е изумителна. Участва дори в обществения живот на българите и техните борби. По време на Априлското въстание през 1876 г. пише поредица от статии в западните вестници в защита на българите.
