"Годините минават. Съзидателния труд на хората заличи раните от войната. Децата, преживели ужаса на въздушните нападения, вече имат внуци. Все по-малко са тези, които си спомнят зловещия вой на сирените, трясъка на противовъздушните оръдия, бученето на долетелите самолети и грохота на бомбените взривове...
За тези дни на тежки възушни нападения, човешка мъка и скръб, ужас и страдания, неравни въздушни боеве, себеотрицание и героизъм е настоящата книга. Миналото не трябва да се забравя!"
