Събрах в тази книга част от моите журналистически текстове за Македония, родени от досега ми с историческите факти от най-древни времена до днес и сблъсъка ми с това, което се сътворява като наука и като политическа и обществена практика за Македония в Белград след 1888 г. и в Скопие след 1944 г. За по-голяма прегледност подредих текстовете в пет глави: "Кой как чете историята", "Ръждата на мадеконизма", "В очакване на осмото чудо", "Илюзиите на "държавотворния народ" и "Хазартът на интересите". Далеч съм от мисълта за каквато и да е изчерпателност. Принципът, на който съм се подчинявал, е стремежът ми да разкрия разминаването между написаното в оставените от вековете документи и неистовото желание народът, населяващ географската област Македония, да бъде отчужден от своя родов корен, да му се вмени друго национално съзнание, да му се припишат дори съвсем чужди антропологически и биологически белези, само и само той да бъде изтръгнат от коренището на българщината.
