Мишел Муние посвещава няколко години на работата си върху този свой голям есеистичен, философски и исторически труд. Осъзнавайки вътрешния смисъл на събитията през Средновековието - чрез интуицията и въображението, които подпомагат научното знание с естетично-поетични откровения, - той разкрива красотата и силата на богомилското живо християнско Слово, което е пробудило през X и XI век цяла Европа. Негов съществен извод е, че богомилските идеи реално са причина за появата на средновековните приказки, а същевременно и надеждна градивна основа на пробудата на народите за съзнателен творчески труд и за неудържим стремеж към политическа свобода. С исторически факти и задълбочени философски анализи той оборва широко разпространени неверни възгледи (особено твърденията за "дуализъм" на богомилството), за да разбули постепенно по 616-те страници на своята книга най-сетне истината:
Словото на богомилите дава чистото Христово знание за могъществото на Любовта и за всесилието на Истината, за самия Дух на Свободата.
И заявява открито: "То е средновековната изява на Христос чрез Апостолите-богомили, която доведе до мощната историческа пробуда на нашите западноевропейски култури."
