По заръка на комунистическия вожд Бела Кун касапинът левент Шани заминава за Виена. С куфар злато в ръцете, с любов и страх в сърцето. Каузата му е да спаси Унгарската съветска република. Планът се проваля, но и след изживените в затвора изтънчени мъчения Шани продължава да е непоклатим във вярата си.
Очаква го двойнствен живот: буржоазно охолство със съпруга и деца реакционери, а вън от дома – нелегалното движение и една любовница еврейка, потомка на стар революционен род. Идва ред на световната икономическа криза, фашисткия режим, еврейските гонения, обсадата на Будапеща през 45-та, революционните бесилки от '56-та. Едва тогава научаваме има ли по-голям грях от това, касапинът да бъде вегетарианец...
Кое е човешкото лице на комунизма? Нима годините на червен терор крият житейска ирония? Унгарската история от началото на ХХ век до революцията през 1956-а, в примката на паневропейските катаклизми, през очите на един касапски чирак – различна от всякакви стереотипи.
Унгарската писателка Ноеми Сечи (р. 1976, Сентеш) завършва английска и финска филология в Будапещенския университет (2002), както и Института за следдипломна квалификация по журналистика на вестник „Непсабадшаг”.
