Без упойка, Петър Младенов Петров, Изток-Запад, 2013

Без упойка

Автор: Петър Младенов Петров
Раздел: Българска съвременна поезия
Издателство: Изток-Запад
Народност: българска
ISBN: 9789541522828
първо издание, 2013 год.
меки корици, 64 стр.
Цена: 10,00 лв

Петър Петров е завършил "Предучилищна и начална училищна педагогика" и "Връзки с обществеността" в Софийския университет "Свети Климент Охридски". Професионалната му реализация в журналистиката е свързана с опит в различни електронни и печатни медии - като репортер, редактор, новинар и водещ на авторски предавания. В момента работи в програма "Хоризонт" на Българското национално радио.

След почти десетгодишна пауза и предумишлено (по думите му) профилактично отсъствие от книжния пазар, 34-годишният поет и журналист издава втората си стихосбирка, озаглавена "Без упойка". Редактор на книгата е Елин Рахнев.
Авторът подчертава, че включените в изданието стихотворения са остра реакция на упойващите сетивата на съвременния човек политически и медийни клишета във времето на продуктовото позициониране на образи и събития за еднократна или многократна употреба. Той споделя, че залага на внезапното и директно писане, което обаче не бяга от дълго утаяваните метафори и откровената ирония, с която по свой начин отговаря на освирепяването и консумативните страсти на днешното ускорено общество и разпад на интимното. Книгата, казва поетът, съдържа не само обществено ангажирани, но и по-интимни текстове, които загатват мимолетните възходи и лични провали, издават триумфиращата от вдъхновения, но и в същото време осквернена и опожарена от неподозирани похищения чувствителност във века на непредсказуемото живеене по пътя на произвола. Авторът допълва, че е неустоимо изкушението да изследва неочакваните обрати в писането, да намира нови пролуки отвъд езиковите правила, но и да поддържа собствен стил на изразяване. Поезията, посочва той, е инстинкт, право на личен отговор в епохата на тоталната безотговорност, но и на предизвиканото в междуредията на дните мълчание в бъбривото ни и капризно глобално общество. В едно от стихотворенията той изповядва идеята, че хората трябва да си представят съвестта като орган от човешкото тяло, за който е крайно необходимо да се полагат ежедневни грижи - както за всички останали части на организма.

Писането на поезия е като да следоотделиш искреност, да оставиш емоционален и личен отпечатък, да подариш на света маршрута на една сълза, заключава Петър Петров.