Популярен и обичан писател през 30-те и 40-те години на миналия век,
днес Змей Горянин е почти непознато име за съвременния читател.
След 9.IX.1944 г. той е включен в списъка на забранените автори и повече
от половин век писателското му дело е подложено на умишлена и пълна забрава.
До смъртта си през 1958 г. Змей Горянин не вижда отпечатана нито една своя книга, но продължава да пише "за чекмеджето". В последното десетилетие от живота си той създава значително стихотворно и белетристично творчество, което чете и показва само в тесен кръг от съмишленици.
Сърдечното му приятелство с Елин Пелин, непомрачено в продължение на почти две десетилетия, е изворът на мемоарния текст, публикуван в тази книга. Откровените им разговори, спонтанното споделяне, ежедневните случки, увлекателно разказани от Змей Горянин, разкриват малко известни черти от характера на всепризнатия класик на националната ни проза.
Неизвестните снимки, писма и документи дават възможност на читателя да се докосне до личния и художествения свят на двама от духовните ни първенци, да почувства атмосферата на едни преломни български времена.
