Спаска Георгиева Гацева е родена на 06.12.1938 г. в град Плевен. Завършва журналистика в Ташкентския държавен университет през 1964 г. и работи като редактор в узбекското национално радио, главна редакция „Предавания за чужбина”. От 1965 г. работи като журналист в родния си град. Нейни творби - поезия и публицистика - са публикувани в литературни вестници и списания в България, Русия, Узбекистан, Румъния и Унгария. Автор e на поетичните книги: „Зрели дъждове” (1980, Народна младеж), „Писма до небето” (1992, Литературен форум), „Бели моми, черни мъже” (1993, Литературен форум), „Земна стая” (1996, ЕА), „Поезия - избрано” (2005, Фортуна-прес), „Фантазия за dona S” (2008, Леге артис), “Luna по време на химери” (2010, Фотон АЯ), “Рецитал” (2012, Леге Артис). Публицистични книги: “Из гора ходят, мене търсят” (1984, Народна младеж), „Ловец на деня” (2007, Фортуна-прес), „Прошка при пеперудите” (2008, Фотон АЯ). Член е на Дружеството на писателите в Плевен.
Исках само да бъда добра,
преди да умра, додето съм жива.
Да ми поникнат птичи пера,
преди да умра, додето съм жива.
Песен една да напиша веднъж.
С нея да легне човекът,
свит от умора, в топлата ръж.
И да му стане по-леко.
Да ми поникнат птичи пера -
станах листо от коприва. |
