Целта на това изследване е то да бъде използвано като помагало, очертаващо една социологическа гледна точка, от която може да се изучава социалният живот, особено онзи вид социален живот, който е организиран във физическите граници на една сграда или на един завод. Ще опиша съвкупност от характеристики, изграждащи една отправна система, която може да бъде приложена към всяка конкретна социална институция, била тя семейна, трудова или търговска.
Отправната точка на това изследване е театралното представление; принципите, които произтичат, са принципите на драматургията. Ще разгледам начина, по който индивидът, ангажиран във всекидневни работни ситуации, представя себе си и дейността си пред други индивиди, а също и начините, по които той направлява и контролира впечатленията, които другите си създават за него, и различните неща, които той може да прави или да не прави, докато играе ролята си пред другите. Макар че използвам този модел, няма да премълчавам неговите недостатъци. На сцената се представят неща, които са привидни; в живота, както се предполага, се представят неща, които са реални и невинаги добре репетирани. Но по-важното може би е, че на сцената актьорът представя един образ пред други образи, представени от други актьори; публиката представлява трета страна в тази интеракция - страна, която е изключително важна, но която, ако театралното представление се играеше в реалността, нямаше да бъде там. В реалния живот трите страни са сведени до две страни; ролята, която един човек играе, е нагодена към ролите, изпълнявани от другите присъстващи, които в същото време съставляват публиката. Някои други недостатъци на този модел ще бъдат обсъдени по-нататък.
От предговора.
|
