|
|
| Нашата
препоръка |
 |
|
Обречената любов на Ататюрк
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Български традиционни костюми в два тома. Том 1: Акварелите на художничката Евгения Лепавцова от Северна България
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Самота, извисена над делниците. Избрани и нови фрагменти
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
| Самотни пътешествия
|
 |
Автор: Йосиф Бродски
Раздел: Руска литература, Философска есеистика, мемоаристика и популярни издания
Издателство:
Факел експрес
Народност: руска
Преводач: Колектив
ISBN: 9789549772807
първо издание, 2013 год.
меки корици,
323 стр.
Цена:
30,00 лв 
Прикачен файл:
|
„Самотни пътешествия" е третият пореден том с есета от Йосиф Бродски в България. За разлика от първите два - „По-малко от единица" (1996) и „За скръбта и разума" (2003), - съставени приживе от самия поет, настоящият е подбран изцяло от българския му издател. В основата му е знаменитото венецианско есе „Кеят на неизцелимите", около което великият изгнаник е възнамерявал да изгради своята следваща прозаична книга.
Александрия и Рим, Истанбул и Ленинград или Санкт Петербург, Венеция и Сейнт Лусия са само някои от имената на ония магнетични столици на духа, в които поетът ни въвлича за своето поредно най-дълго „пътешествие" -към бъдещето.
Писателят е самотен пътешественик и няма кой да му помогне. Обществото винаги е повече или по-малко негов враг. И когато го отхвърля, и
когато го приема...
Човекът е като събирателното - не печели нищо от смяната на местата. Можеш само да замениш една трагедия с друга трагедия. Това е стара истина. Единственото, което превръща трагедията в съвременна, е усещането за абсурд при вида на нейните герои.
Йосиф Бродски, с когото и ние с Ира имахме щастието да сме приятели, беше не само гениален поет, който обикновено държеше до цигарите си връзката златни ключета от най-потайните съкровищници на Езика и Словесността, навеки сгодени един с друг, както и самият той с Музата на поезията и любомъдрието, но - което е очевидно - беше и личност, дарена свише със също така гениалния дар да прониква без „аквалангистка" дихателна смес в придънните, немислимо плътни метафизични дълбини на времето...
Истински поетично мислещият философ винаги задава гениално изразени въпроси, като безстрашно признава, че е невъзможно да им отговори, но пък вдъхновява щастливия читател с необяснимо свещено вълнение, сродно с вълнението на обладан от нова идея учен, усетил сякаш диханието на първопричинността, която, уви, вечно изчезва отвъд хоризонтите на знанието...
Юз Алешковски
|
|
|
