„През 2009 г. тангото е признато от ЮНЕСКО за нематериално културно наследство на човечеството. Моята книга е материален опит да опиша тръпката от тангото и да разберa защо десетки хиляди негови почитатели надлъж и нашир из глобалното село на ХХI век са с доказана неизлечима зависимост от тангото. Аз съм една от тях, която търси всичко ценно в живота чрез тангото. Това е истинска история и в нея се оглежда историята на самото танго, стъпила с единия крак в реалния, а с другия – в приказния свят, с едната ръка печелеща, с другата губеща, едното и полукълбо е копнеж, другото е празнота.“
Тази книга е колкото мемоар, толкова и роман за историята на човешката емоционалност, когато потъваме или се оставяме да бъдем обсебени от нещо ново. Но можеш ли да не се изкушиш от страстта на тангото…
След Улица без име, Любов в земята на Мидас и Вила Пасифика Капка Касабова успява да ни изненада приятно с нещо ново и съвсем различно…
Изящно изработена плетка от пътепис, мемоар, история на един танц, заедно със сериозно и високохудожествено описание на човешките преживявания... Тази творба прониква до глъбините на неустоимата природа на тангото и убедително разкрива един свят, пълен с красота, сърдечни драми, любов и загуби. – The Independent
Книга за пристрастяването и потребността да принадлежиш, „Дванайсет минути любов“ ни развежда надлъж и нашир през глобуса в търсене на нещо, което е много по-далеч от танца. Това е книга за живота. – Guardian
