Духовна песен е най-известното произведение на испанския мистик. Състои се от едноименна поема и подробен неин коментар в проза. За разлика от своите предшественици -Изкачване на планината Кармин и Тъмната нощ, съчинението Духовна песен няма за изричен адресат хората на духа и цялата монашеска общност на реформирания Кармил, а е написано за манастира на босоногите кармилитки в Гранада и по-специално за неговата настоятелка, Анна Исусова. Това допринася за наглед по-достъпния му стил, но всъщност определя по-мистичната му положеност и по-дълбокия му смислов заряд. Без да губи спрямо предишните две съчинения своето подвижническо, педагогично и теоретико-богословско измерение, текстът на поемата и нейното тълкувание отразяват не само аскезата, предписанията и положенията на християнското учение, но най-вече сложните мистико-психологически и онтологически взаимоотношения между човек и Бог в тяхната гласна или негласна отнесеност към света.
