Класическите езици – латински, старогръцки – разкриват едно голямо богатство, положило основите на европейската литература и култура. Античната мисъл и мъдрост обогатяват и днес творците на науката и изкуството. Нейните носители – историците Херодот, Тукидид, Ксенофонт, Ливий и Тацит, философите Платон, Аристотел и Сенека, сатириците Лукиан и Хораций, с една реч гръцките и римските писатели, със своите вечни творби я предават и нам.
Изразът „крилати думи“ – ἔπεα πτερόεντα (èпеа птерòента), – вложен още от Омир в „Илиада“ и „Одисея“, е свързан с началото на европейската литература. Старогръцките и латинските литературни цитати и фразеологични единици преминават в античната реч, в митологичните предания, в художествената литература. Те изпъстрят произведенията на старогръцките и латинските епически поети, философи, драматурзи, историци и лирици, от които блика житейската мъдрост на Античността. Срещаме ги в юридическите формули и в Библията – в Стария завет, написан първоначално на еврейски, и в Новия завет, създаден на гръцки език.
Георги Батаклиев
Вековните човешки опит и мъдрост, отляти в стегнатата и звънка форма на древните езици – ето какво ни поднася тази книга. Можем да посегнем към нея и тогава, когато ни е нужна някаква справка, и тогава, когато просто ни се прииска за миг да свърнем встрани от оглушителния шум на нашето ежедневие и да се вслушаме в тихия глас на старината. За да разберем, че наистина няма „нищо ново под слънцето“, че и преди нас човекът все така е обичал и страдал, люшкал се е между отчаяние и надежда, търсил е начини да осмисли и оправдае краткия си земен път... А след това да продължим по своя, опознали по-добре себе си чрез докосването до вечното.
Петя Стоянова |
