Настоящото изследване е ориентирано към опита, разгъващ се в литературните произведения, а не към гордостта, обоснована от каноничните построения.
Да се пише история на литературните събития е трудна задача. Задача, над която открай време е надвиснал травматичният императив за пълнота на описанието. Много усилия са хвърлени, за да бъде постигнато цялото, да бъде извадено на показ, да му се радваме и любуваме. Това е щастливата вяра, че restitutio ad integrum (възстановяването и постигането на целостта) е възможно.