Проследява се историческото развитие на монументалната дърворезба чрез развитието на нейните стилови и културологични характеристики. Разглеждат се художествените принципи на най-старите съхранени образци (Охридската врата и др.), зиданите иконостаси, дърворезбите през късното средновековие, проявите на барока в края на XVIII в. Прeдлагат се нови тълкувания за произхода и утвърждаването на възрожденските школи, за някои явления през Възраждането, неподдаващи се на обобщаващи обяснения, кризата на художественото мислене в края на XIX в., както и за приноса на художниците-академици и потомствените майстори от по-ново време.
Книгата е в голям формат и съдържа много фотографии на саринни дърворезби.
