Пост-модерната ситуация: Изложение за състоянието на съвременното знание, Жан-Франсоа Лиотар, Наука и изкуство, 1996

Пост-модерната ситуация: Изложение за състоянието на съвременното знание

Автор: Жан-Франсоа Лиотар
Раздел: Езикознание, лингвистика, семиотика, филология, Съвременна философия, Теория на културата, Антикварни книги
Издателство: Наука и изкуство
Народност: френска
Преводач: Тони Николов
ISBN: 9540201977
първо издание, 1996 год.
меки корици, 148 стр.
Цена: 16,00 лв

Постмодернизмът (след XX век) е течение, концепция, философия, начин на мислене и писане, които отричат предхождащия го модернизъм. Започва от Ницше, Фройд, Фуко, Дерида, Лиотар, Камю, Хайдегер, Фукуяма. Това е характеристика на цяла една епоха. Има следните черти: отрича се метафизиката, метафизчиния проблем. Най-важният принцип е принципът на съмнението. Издига се другостта – другият, различният, индивидуализмът доминира; антиутопия – модел на общество, което не се различава и всички са нещастни; Това е времето, в което се заражда идеята за феминизма, хомосексуализма и т.н., всичко различно. Доминира феминизма.

Постмодернизмът се определя като една изцяло социална формация или система от социално-исторически условия. Постмодернизмът не оплаква условността и неединството, а по-скоро го приветства. Светът е безсмислен? Тогава нека не се преструваме, че изкуството може да му придаде смисъл, нека просто си играем с този нонсенс. Културата не е вече сфера на идеалното, където действат законите на красотата и съвършенството – те вече не функционират. Изчерпва се идеята на модернизма, че действителността пребивава в обозначаемите обекти и ролята на знака, а думата служи като посредник между човека и реалността. Идеята за постоянна универсална действителност изчезва и заедно с това изчезва и идеята за обозначаващото и обозначаваното. Постмодерните общества са само повърхности без дълбочина, само знаци, без същности, само обозначаеми.
Жан-Франсоа Лиотар (1924-1998) – теоретик на постмодернизма, пише "Постмодерна ситуация". Прави критика на просвещенската логоцентрична мисъл, преоценка на идеята за плавното историческо развитие, за единната цел на историята и на представата за цялостния субект, критика спрямо метафизичната философия срещу метафизиката въобще, като под метафизика се разбират логичните връзки и отношения, представата за еднопосочност, за причинно-следствено развитие по неотменния път на неминуемия прогрес.

Отричайки "големите разкази" (в историята и литературата), Лиотар акцентира върху основните моменти на постмодерната наратология: наративната функция губи своите показатели – големия герой, големите опасности, големите описания и голямата цел. Лиотар отрича реализма, който е призив за ред, единство, идентичност, сигурност и популярност. Според Лиотар постмодерната наука създава теория за своята собствена еволюция (отричаща постепенното и плавно развитие към прогрес) като прекъсваема, катастрофична, парадоксална. Тя произвежда "не познатото, а непознатото", определя пътя на логиката като паралогика.
СЪДЪРЖАНИЕ
По вероломни пътеки - Ив. Райнова 7
Въведение 39
Полето: знанието в информатизираните общества 43
Проблемът: легитимацията 47
Методът: езиковите игри 50
Естеството на социалната връзка: модерната алтернатива 53
Естеството на социалната връзка: постмодерната перспектива 57
Прагматика на повествователното знание 62
Прагматика на научното знание 69
Повествователната функция и легитимацията на знанието 74
Разказите за легитимацията на знанието 79
Делегитимацията 87
Изследването и неговата легитимация чрез перформативността 92
Образованието и неговата легитимация чрез перформативността 100
Постмодерната наука като изследване на нестабилностите 107
Легитимацията чрез паралогия 116
Бележки 126
Книгата е антикварна и е единична бройка.