Първите десетилетия на XX век са време, белязано с невероятна динамика в българската история: трагична поради войните, еуфорична заради националното обединение, постигнато въпреки явната и тайна съпротива на Великите сили и „матушка" Русия, задъхано бързо в културно-цивилизационно и литературно отношение, невероятно доблестно и сърцато в подкрепата си за поляците, които почти последни „получават обратно" държавните си граници, след повече от век робство, разкъсани между три монархии: Русия, Прусия и Австро-Унгария. Получават ги, но не съвсем, при това бавно и несигурно... Една мощна подкрепа, от макар и малък народ като българския, се оказва знаменателна както за поляците, така и заради националното достойнство и самочувствие на самите българи.
