Васил Левски – този „нечут характер“, както го характеризира Ботев, този „син на нощта, на пустинята, на премеждията“, както ни говори за него Вазов, този необикновен, велик син на нашата земя умееше да наднича далеч в бъдещето на своя народ, да бъде навеки негов съвременник. Оттук и безспорната висота, на която се издига – висотата на последователен, велик български революционер.
А това е българинът, който в писмото си до Панайот Хитов разкрива себе си, смисъла и съдържанието на своя живот, като казва: „Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само себе си.“
За Левски се писаха много книги. Много повече, отколкото за всяка друга величина от миналото. Всички тези книги обаче почиват де повече, де по-малко върху смътно запазени спомени от онова време. Аз разделих моята работа на две части: извори и биография. Биографията ще почива върху тези писмени документи, които давам сега.
